Тиха душа
тихо свряна в миша дупка там в ъгъла се свила кротко тя сълзи си рони и оплаква си съдбата тихо-вече даже тя не стене там далеч от погледите чужди кротко кат раненото добиче стичат й са простичко сълзите вече тя дори не съди не кълне и не проклина казват-туй е писано за тебе е добре ще го живее
туй коет за таз съдба се пише в голямата житейска книга то на друг не ще се случи кръст е неин - ще си го носи тя душата тихо страда тя и в радост тиха беше просто слагаше главата върху рамото любимо тук сега е без надежда тук сама е, но така и предпочита нивга никой не е редно мъката й да разбира тя в компания сияе смее се и се шегува тя на никого не ще покаже с колко болка е зарита тук самичка, в мрака скрита тя пред себе си едничка ще признае че боли я ще признае че обича нивга вече в нея никой няма да надниква даже тя като матрьошката голяма ще затвори малките си тайни
© Десислава Симова All rights reserved.
