28 oct 2013, 10:57

Тиха ли съм в твоите очи...

Poesía

1.1K 0 0

Тиха ли съм в твоите очи?
Тиха ли - наричаш ме такава.
Нали си чул, че тихите води
скали рушат, в безвремие удавят!

Привидно кротка виждаш ме сега -
с танцуващи светулки в очите.
Но не познаваш моята душа -
че адски огън вътре в нея скрит е!

Не вярваш май - изглеждаш удивен!
Словата ми с насмешка ще подминеш...
Но знай, че звярът див бушува вътре в мен!
Не го дразни... че ще се проклинаш!

Евелина Панева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0