Тиха ли съм в твоите очи?
Тиха ли - наричаш ме такава.
Нали си чул, че тихите води
скали рушат, в безвремие удавят!
Привидно кротка виждаш ме сега -
с танцуващи светулки в очите.
Но не познаваш моята душа -
че адски огън вътре в нея скрит е!
Не вярваш май - изглеждаш удивен!
Словата ми с насмешка ще подминеш...
Но знай, че звярът див бушува вътре в мен!
Не го дразни... че ще се проклинаш!
Евелина Панева
© Евелина Панева Всички права запазени