5 feb 2011, 14:54

Тиха нощ/ Сън в кашона

779 0 3

"Тиха нощ / Сън в кашона"

Тиха нощ, тъмна нощ,
лекар дебне с остър нож,
тракат зъби във студа,
тръпки лазят по гърба.

Кални стъпки, страшен път,
в мрак задгробен всички спят,
гробище, завой, поляна -
по средата черна яма.

Сам си сякаш на Света,
сам сред шепнеща тъма,
чуваш мъртви гласове,
грозен дух зад теб снове.

Тиха нощ, тъмна нощ,
лекар дебне с остър нож,
тракат зъби във студа,
тръпки лазят по гърба.

Побелява ти косата,
сила няма във краката
и кръвта ти в миг се смръзва,
сянка щом след тебе плъзва.

С писък бягаш към дома,
към уют и светлина,
но се блъскаш в нечий труп -
от дърво виси на клуп.

Мъртвият крещи без глас :
"Не ще се прибереш у вас!",
ужасът във теб расте -
той е с твоето лице!

Може би не си разбрал,
ала досега си спал,
всичко всъщност е кошмар,
а ти - алкохолик клошар...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Задгробник Евотош Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искрено се надявам, че финалът ти е такъв, само защото не си открил друга рима за "кошмар"...
  • Брррррррр направо тръпки ме полазиха ама много е реалистично все едно бях там.

  • Предчуствах, че сънуваш

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...