Тихичко
772
0
11
Тополов пух когато,
реката гъделичка по носа,
а бързеите
запремятат гърбове на палави делфини,
съм всичките очи
на шипковия храст,
и трънчето съдрало
тъжната ти риза.
Тогава съм щурче,
приклекнало на лопов лист,
да ти свирука на цигулка новата усмивка,
закачка съм,
и драка -
намигам ти с бодли,
и отдалече,
много тихо те обичам.
Радост Даскалова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радост Даскалова Todos los derechos reservados
