27 июн. 2014 г., 17:44

Тихичко 

  Поэзия
607 0 11

Тополов пух когато,
реката гъделичка по носа,
а бързеите
запремятат гърбове на палави делфини,
съм всичките очи
на шипковия храст,
и трънчето съдрало
тъжната ти риза.


Тогава съм щурче,
приклекнало на лопов лист,
да ти свирука на цигулка новата усмивка,
закачка съм,
и драка -
намигам ти с бодли,
и отдалече,
много тихо те обичам.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??