2 feb 2020, 22:07

Тихичко поглеждам към небето

  Poesía » Otra
618 0 0

Изгубена се лутам аз самата, 
празно ми е в сърцето, 
наранена е до скръб душата,
но тихичко поглеждам към небето...

С молитва гледам, продължавам, 
така с вяра аз, не спирам да живея, 
на Бог Исус аз се надявам, 
че всяка мъка и тъга ще преодолея.

Сигурна съм и го знам, 
че с него всичко ще се оправи
и точно в ляво, където е там... 
сърцето, всичко ще забрави.

И всичко някой ден ще е наред, 
макар че още, разбито е сърцето, 
но смело продължавам аз напред, 
с отправена молитва към небето. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Йолова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...