2.02.2020 г., 22:07

Тихичко поглеждам към небето

610 0 0

Изгубена се лутам аз самата, 
празно ми е в сърцето, 
наранена е до скръб душата,
но тихичко поглеждам към небето...

С молитва гледам, продължавам, 
така с вяра аз, не спирам да живея, 
на Бог Исус аз се надявам, 
че всяка мъка и тъга ще преодолея.

Сигурна съм и го знам, 
че с него всичко ще се оправи
и точно в ляво, където е там... 
сърцето, всичко ще забрави.

И всичко някой ден ще е наред, 
макар че още, разбито е сърцето, 
но смело продължавам аз напред, 
с отправена молитва към небето. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Йолова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...