2 февр. 2020 г., 22:07

Тихичко поглеждам към небето

612 0 0

Изгубена се лутам аз самата, 
празно ми е в сърцето, 
наранена е до скръб душата,
но тихичко поглеждам към небето...

С молитва гледам, продължавам, 
така с вяра аз, не спирам да живея, 
на Бог Исус аз се надявам, 
че всяка мъка и тъга ще преодолея.

Сигурна съм и го знам, 
че с него всичко ще се оправи
и точно в ляво, където е там... 
сърцето, всичко ще забрави.

И всичко някой ден ще е наред, 
макар че още, разбито е сърцето, 
но смело продължавам аз напред, 
с отправена молитва към небето. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Йолова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...