geni24 (Евгения Георгиева)
202 615
3 abr 2016, 12:08

Тихият бряг 

  Poesía » De amor
421 0 6

 

Тихият бряг
/Свидна/
Брегът е утихнал, брегът е заспал,
немеят вълните, днес не танцуват,
целунат от времето блясва корал,
от морското дъно въздишка изплува.

Мъгла по скалата пак бавно пълзи,
вятър си чопли пясък за спомен,
и рони полека той кални сълзи,
оплаквали дълго гроба огромен.

Морето е скрило в тез дълбини,
хвърлени думи и чувства отдавна,
умиращи уж, но със живи души,
които дори вечността не удави.

Брегът е утихнал, брегът е заспал,
вълните се плискат на бели талази,
а лунния път със любов оцелял,
за всеки надежда, по късче ще пази.

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Приятно ми беше на утихналия бряг...
  • Брегът е утихнал, брегът е заспал,
    вълните се плискат на бели талази-
    Браво поздрави!
  • прекрасна картина си нарисувала, Жени...винаги трябва да има надежда за всеки...изпращам ти едно мое старо стихотворение като поздрав...от времето, когато просто пишех стихове!


    https://otkrovenia.com/bg/stihove/prispivno-4
  • Много ми хареса, толкова е нежно и чувствено! Красота!
  • !!!
  • Природата има механизми да ни опази, въпреки разпиляването, което си причиняваме сами. Поздравление за пророческия финал на това хубаво стихотворение!
Propuestas
: ??:??