Тихият бряг
Тихият бряг
/Свидна/
Брегът е утихнал, брегът е заспал,
немеят вълните, днес не танцуват,
целунат от времето блясва корал,
от морското дъно въздишка изплува.
Мъгла по скалата пак бавно пълзи,
вятър си чопли пясък за спомен,
и рони полека той кални сълзи,
оплаквали дълго гроба огромен.
Морето е скрило в тез дълбини,
хвърлени думи и чувства отдавна,
умиращи уж, но със живи души,
които дори вечността не удави.
Брегът е утихнал, брегът е заспал,
вълните се плискат на бели талази,
а лунния път със любов оцелял,
за всеки надежда, по късче ще пази.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
