Тихият бряг

3.04.2016 г., 12:08 ч.

Поезия » Любовна

422 0 6

Тихият бряг
/Свидна/
Брегът е утихнал, брегът е заспал,
немеят вълните, днес не танцуват,
целунат от времето блясва корал,
от морското дъно въздишка изплува.

Мъгла по скалата пак бавно пълзи,
вятър си чопли пясък за спомен,
и рони полека той кални сълзи,
оплаквали дълго гроба огромен.

Морето е скрило в тез дълбини,
хвърлени думи и чувства отдавна,
умиращи уж, но със живи души,
които дори вечността не удави.

Брегът е утихнал, брегът е заспал,
вълните се плискат на бели талази,
а лунния път със любов оцелял,
за всеки надежда, по късче ще пази.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Eia (Росица Танчева)

2016-04-03T19:57:50+03:00

Приятно ми беше на утихналия бряг...
diad011 (Васил Йотов)

2016-04-03T19:39:20+03:00

Брегът е утихнал, брегът е заспал,
вълните се плискат на бели талази-
Браво поздрави!
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

2016-04-03T13:20:32+03:00

прекрасна картина си нарисувала, Жени...винаги трябва да има надежда за всеки...изпращам ти едно мое старо стихотворение като поздрав...от времето, когато просто пишех стихове!

https://otkrovenia.com/bg/stihove/prispivno-4
hapka-kapka (Десислава Вълова)

2016-04-03T12:36:01+03:00

Много ми хареса, толкова е нежно и чувствено! Красота!
vedrina (Марина Стоянова)

2016-04-03T12:13:40+03:00

!!!
vega666 (Младен Мисана)

2016-04-03T12:11:12+03:00

Природата има механизми да ни опази, въпреки разпиляването, което си причиняваме сами. Поздравление за пророческия финал на това хубаво стихотворение!