Тихият бряг
/Свидна/
Брегът е утихнал, брегът е заспал,
немеят вълните, днес не танцуват,
целунат от времето блясва корал,
от морското дъно въздишка изплува.
Мъгла по скалата пак бавно пълзи,
вятър си чопли пясък за спомен,
и рони полека той кални сълзи,
оплаквали дълго гроба огромен.
Морето е скрило в тез дълбини,
хвърлени думи и чувства отдавна, ...