22 nov 2009, 23:26  

Тихият кът

  Poesía » Otra
1.1K 0 17

На Ангел Маринов*

В “Тихият кът**” става сбор -
срещат се местни поети,
сядат отвън пред кафето,
истини бистрят се в спор.

Стихове тук се четат,
вечер след шест в понеделник.
Лермонтов, Пушкин и Дèлвиг
даже без превод звучат.

Често по някой цитат
чува се даже на руски.
Лее се бира, уиски,
после и песни ехтят.

Шлагерче старо в дактил
устна хармоника сдробва.
Ангел Маринов се трогва.
Текста му нов размножил,

дава на всеки по лист,
радостно-горд от стиха си...
Хора от другите маси
бурно подканят на бис...
_______________________________________
* - Известен благоевградски поет, редактор и преводач.
**- Кафене в покрайнините на Благоевград.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Тенев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • усмивки от старите ленти


  • Провокираш... Но ми допадна!
  • Споделената радост прави всеки човек щастливец!
  • Майсторе, Майсторе, хубави са вечерите в тия "тихи" кътове, които започват тихо и завършват бурно. И ние тука, в "Старият Добрич" имаме подобно леговище и нещата са почти единтични. А за банките не знам дали са били с комсомолска или с циганска кръв, но те ли, сестрите ли, докторките ли или санитарките действаха като виагри!
    Поздрави!
  • Мони, ако нямате такъв кът трябва да си направите. Само дано не се окаже, че учредителите имат непреодолими различия.
    Ваня, Иво благодаря! Добрите пожелания са безценни, защото пожеланията предизвикват събитията.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...