22 nov 2009, 23:26  

Тихият кът

  Poesía » Otra
1.1K 0 17

На Ангел Маринов*

В “Тихият кът**” става сбор -
срещат се местни поети,
сядат отвън пред кафето,
истини бистрят се в спор.

Стихове тук се четат,
вечер след шест в понеделник.
Лермонтов, Пушкин и Дèлвиг
даже без превод звучат.

Често по някой цитат
чува се даже на руски.
Лее се бира, уиски,
после и песни ехтят.

Шлагерче старо в дактил
устна хармоника сдробва.
Ангел Маринов се трогва.
Текста му нов размножил,

дава на всеки по лист,
радостно-горд от стиха си...
Хора от другите маси
бурно подканят на бис...
_______________________________________
* - Известен благоевградски поет, редактор и преводач.
**- Кафене в покрайнините на Благоевград.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Тенев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • усмивки от старите ленти


  • Провокираш... Но ми допадна!
  • Споделената радост прави всеки човек щастливец!
  • Майсторе, Майсторе, хубави са вечерите в тия "тихи" кътове, които започват тихо и завършват бурно. И ние тука, в "Старият Добрич" имаме подобно леговище и нещата са почти единтични. А за банките не знам дали са били с комсомолска или с циганска кръв, но те ли, сестрите ли, докторките ли или санитарките действаха като виагри!
    Поздрави!
  • Мони, ако нямате такъв кът трябва да си направите. Само дано не се окаже, че учредителите имат непреодолими различия.
    Ваня, Иво благодаря! Добрите пожелания са безценни, защото пожеланията предизвикват събитията.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...