22.11.2009 г., 23:26  

Тихият кът

1.1K 0 17

На Ангел Маринов*

В “Тихият кът**” става сбор -
срещат се местни поети,
сядат отвън пред кафето,
истини бистрят се в спор.

Стихове тук се четат,
вечер след шест в понеделник.
Лермонтов, Пушкин и Дèлвиг
даже без превод звучат.

Често по някой цитат
чува се даже на руски.
Лее се бира, уиски,
после и песни ехтят.

Шлагерче старо в дактил
устна хармоника сдробва.
Ангел Маринов се трогва.
Текста му нов размножил,

дава на всеки по лист,
радостно-горд от стиха си...
Хора от другите маси
бурно подканят на бис...
_______________________________________
* - Известен благоевградски поет, редактор и преводач.
**- Кафене в покрайнините на Благоевград.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • усмивки от старите ленти


  • Провокираш... Но ми допадна!
  • Споделената радост прави всеки човек щастливец!
  • Майсторе, Майсторе, хубави са вечерите в тия "тихи" кътове, които започват тихо и завършват бурно. И ние тука, в "Старият Добрич" имаме подобно леговище и нещата са почти единтични. А за банките не знам дали са били с комсомолска или с циганска кръв, но те ли, сестрите ли, докторките ли или санитарките действаха като виагри!
    Поздрави!
  • Мони, ако нямате такъв кът трябва да си направите. Само дано не се окаже, че учредителите имат непреодолими различия.
    Ваня, Иво благодаря! Добрите пожелания са безценни, защото пожеланията предизвикват събитията.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...