22.11.2009 г., 23:26  

Тихият кът

1.1K 0 17

На Ангел Маринов*

В “Тихият кът**” става сбор -
срещат се местни поети,
сядат отвън пред кафето,
истини бистрят се в спор.

Стихове тук се четат,
вечер след шест в понеделник.
Лермонтов, Пушкин и Дèлвиг
даже без превод звучат.

Често по някой цитат
чува се даже на руски.
Лее се бира, уиски,
после и песни ехтят.

Шлагерче старо в дактил
устна хармоника сдробва.
Ангел Маринов се трогва.
Текста му нов размножил,

дава на всеки по лист,
радостно-горд от стиха си...
Хора от другите маси
бурно подканят на бис...
_______________________________________
* - Известен благоевградски поет, редактор и преводач.
**- Кафене в покрайнините на Благоевград.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • усмивки от старите ленти


  • Провокираш... Но ми допадна!
  • Споделената радост прави всеки човек щастливец!
  • Майсторе, Майсторе, хубави са вечерите в тия "тихи" кътове, които започват тихо и завършват бурно. И ние тука, в "Старият Добрич" имаме подобно леговище и нещата са почти единтични. А за банките не знам дали са били с комсомолска или с циганска кръв, но те ли, сестрите ли, докторките ли или санитарките действаха като виагри!
    Поздрави!
  • Мони, ако нямате такъв кът трябва да си направите. Само дано не се окаже, че учредителите имат непреодолими различия.
    Ваня, Иво благодаря! Добрите пожелания са безценни, защото пожеланията предизвикват събитията.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...