22 нояб. 2009 г., 23:26  

Тихият кът

1.1K 0 17

На Ангел Маринов*

В “Тихият кът**” става сбор -
срещат се местни поети,
сядат отвън пред кафето,
истини бистрят се в спор.

Стихове тук се четат,
вечер след шест в понеделник.
Лермонтов, Пушкин и Дèлвиг
даже без превод звучат.

Често по някой цитат
чува се даже на руски.
Лее се бира, уиски,
после и песни ехтят.

Шлагерче старо в дактил
устна хармоника сдробва.
Ангел Маринов се трогва.
Текста му нов размножил,

дава на всеки по лист,
радостно-горд от стиха си...
Хора от другите маси
бурно подканят на бис...
_______________________________________
* - Известен благоевградски поет, редактор и преводач.
**- Кафене в покрайнините на Благоевград.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Тенев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • усмивки от старите ленти


  • Провокираш... Но ми допадна!
  • Споделената радост прави всеки човек щастливец!
  • Майсторе, Майсторе, хубави са вечерите в тия "тихи" кътове, които започват тихо и завършват бурно. И ние тука, в "Старият Добрич" имаме подобно леговище и нещата са почти единтични. А за банките не знам дали са били с комсомолска или с циганска кръв, но те ли, сестрите ли, докторките ли или санитарките действаха като виагри!
    Поздрави!
  • Мони, ако нямате такъв кът трябва да си направите. Само дано не се окаже, че учредителите имат непреодолими различия.
    Ваня, Иво благодаря! Добрите пожелания са безценни, защото пожеланията предизвикват събитията.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...