2 dic 2008, 6:46

Тихо

  Poesía » Otra
622 0 0
Тихо цигулките плачат в нощта!
Изгаря душата в огнени мъки,
стонове далечни отекват в безкрая до мен,
стонове безкрайни от болки кървящи.

Тихо ангелите пеят в нощта!
Звънтят риданията самотни и жалки,
бликнат безспир сълзи на покаяние;
чупят се кротко безпризорни милувки.

Тихо камбаните последната песен запели
отекват безкрайни в мъртвата нощ;
тъжната песен весело пеят
и известяват, че дошла е Смъртта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богомил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...