Тихо цигулките плачат в нощта!
Изгаря душата в огнени мъки,
стонове далечни отекват в безкрая до мен,
стонове безкрайни от болки кървящи.
Тихо ангелите пеят в нощта!
Звънтят риданията самотни и жалки,
бликнат безспир сълзи на покаяние;
чупят се кротко безпризорни милувки.
Тихо камбаните последната песен запели
отекват безкрайни в мъртвата нощ;
тъжната песен весело пеят
и известяват, че дошла е Смъртта!