2.12.2008 г., 6:46

Тихо

618 0 0
Тихо цигулките плачат в нощта!
Изгаря душата в огнени мъки,
стонове далечни отекват в безкрая до мен,
стонове безкрайни от болки кървящи.

Тихо ангелите пеят в нощта!
Звънтят риданията самотни и жалки,
бликнат безспир сълзи на покаяние;
чупят се кротко безпризорни милувки.

Тихо камбаните последната песен запели
отекват безкрайни в мъртвата нощ;
тъжната песен весело пеят
и известяват, че дошла е Смъртта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богомил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...