3 feb 2017, 21:59

Тихо

2K 5 13

                              "Нека се сбъдне онова, за което мълчим!"

                                                        /неизв. автор/ 

 

Тихо

 

Не че нямам какво да ти кажа, но ми се мълчи.
Ако дума отроня - усещам, че сняг ще затрупа
заледения път  до усмивката в моите очи... 
Не, че нямам какво да ти кажа, но още се лутам
във онази мъгла, дето ти ме изгуби отдавна
докато от мълчанието твое надежди рисувах.
От тогава се скитам така - разпиляна и хладна,
а когато се стъмни - във мислите си те римувам.
Не, че нямам какво да ти кажа, но свикнах така...
Тишината полепна по мен като дреха удобна.
Вече сякаш дори притъпена е всяка тъга...
Освен тази, която за устните твои напомня.
Ако още разчиташ мълчанието в моите очи,
само с поглед любов ти ще пренарисуваш пейзажа...
Ще се сбъдне ли всъщност това, за което мълчим?
Заваля тишина...
Не че нямам какво да ти кажа.

 

Павлина Соколова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...