Тихо
"Нека се сбъдне онова, за което мълчим!"
/неизв. автор/
Тихо
Не че нямам какво да ти кажа, но ми се мълчи.
Ако дума отроня - усещам, че сняг ще затрупа
заледения път до усмивката в моите очи...
Не, че нямам какво да ти кажа, но още се лутам
във онази мъгла, дето ти ме изгуби отдавна
докато от мълчанието твое надежди рисувах.
От тогава се скитам така - разпиляна и хладна,
а когато се стъмни - във мислите си те римувам.
Не, че нямам какво да ти кажа, но свикнах така...
Тишината полепна по мен като дреха удобна.
Вече сякаш дори притъпена е всяка тъга...
Освен тази, която за устните твои напомня.
Ако още разчиташ мълчанието в моите очи,
само с поглед любов ти ще пренарисуваш пейзажа...
Ще се сбъдне ли всъщност това, за което мълчим?
Заваля тишина...
Не че нямам какво да ти кажа.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
