13 ago 2006, 22:54

Тихо

  Poesía
1.1K 0 1

Тихо

Пак тихо някак си притихна
душата ми щом ти ми се усмихна.
А вън отдавна не вали.
Боли.
Отдавна вече не вали.
А ти така ми се усмихна
душата в мене, че притихна.

  22.04.02

Две думи от мен:
Имам написани около 120 стихотворения, но вече не пиша. Носят само болка. От доста време се каня да направя сайт в който да ги публикувам, но така и не остава време за това. Попаднах случайно тук и реших че това е мястото... :) Поздрави!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Минков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво,но ми се иска да напишеш нешо сегашно. Нещо, което в момента те вълнува. Ето аз също имам много стихове отпреди 6-7 години. Защо да ги публикувам? Важното е това, което сега става в душата ми, в твоята, в техните...Моля те, моля те, напиши нещо актуално! Знам, че ще е хубаво...М/у другото, и аз попаднах съвсем случайно тук. Един ден скучаех и реших да потърся в Гугъл занимание...Всички сме временно и само за мача.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...