Endlesss
95 112
20 ene 2013, 22:13

Тихо е 

  Poesía » Otra
1134 0 13
 
 

Тази огромна луна,

дето стене в ръцете ти,

недолюбена, плаха жена,

разлюляла за тебе мечтите си,

този объркващ те път,

обладаващ духа ти с въпроси,

разпиляващ съня ти до истини,

след които не можеш да носиш 

нито името, нито кожата си.

Не се побираш в ничии спомени.

Сутрин горчиш. Диетично. Беззахарно.

После искаш да ме направиш приятелка.

От онези, с които пиеш по бира след работа.

И по празници  звъниш. И е достатъчно.

Огладняваш за мен, с топлината на слънцето.

Мисли за вино и кожа, ухаеща

на канела... и нещо различно.

Възбужда. На тласъци. Мека. И същата

аз, във ръцете ти, силните. Грешно е.

А тази огромна луна,

дето стене във мислите, в дланите,

и превръща нощта ти във болка...

Знаеш ли... дръпни завесите.

Вече заключи сърцето си.

Тихо е.


 

~Endless~

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??