Тихо е
Тази огромна луна,
дето стене в ръцете ти,
недолюбена, плаха жена,
разлюляла за тебе мечтите си,
този объркващ те път,
обладаващ духа ти с въпроси,
разпиляващ съня ти до истини,
след които не можеш да носиш
нито името, нито кожата си.
Не се побираш в ничии спомени.
Сутрин горчиш. Диетично. Беззахарно.
После искаш да ме направиш приятелка.
От онези, с които пиеш по бира след работа.
И по празници звъниш. И е достатъчно.
Огладняваш за мен, с топлината на слънцето.
Мисли за вино и кожа, ухаеща
на канела... и нещо различно.
Възбужда. На тласъци. Мека. И същата
аз, във ръцете ти, силните. Грешно е.
А тази огромна луна,
дето стене във мислите, в дланите,
и превръща нощта ти във болка...
Знаеш ли... дръпни завесите.
Вече заключи сърцето си.
Тихо е.
~Endless~
