Тази огромна луна,
дето стене в ръцете ти,
недолюбена, плаха жена,
разлюляла за тебе мечтите си,
този объркващ те път,
обладаващ духа ти с въпроси,
разпиляващ съня ти до истини,
след които не можеш да носиш
нито името, нито кожата си.
Не се побираш в ничии спомени.
Сутрин горчиш. Диетично. Беззахарно.
После искаш да ме направиш приятелка. ...