Тихо е
Празна стая, две картини,
поолющен празен скрин.
Отдалече някъде звучи ми
тъжен, стар рефрен любим.
Сякаш две очи надничат
през прозореца отвън.
Мигат мигли на момиче.
Спомен ли е или полусън?
Не беше толкова отдавна.
Небето – с купол от звезди.
Денят изтичаше по-бавно,
а залезът вещаеше мечти.
Щом бликнеха огньове
от оранжевите цветове,
скъсяваше денят мостове,
оставяйки индигово небе.
Тишината пускаше коси,
сплетени в деня на плитка.
В нощта по-бели от вълни
към просторите политаха.
Празна стая, две картини,
моята протегната ръка,
миналото ми недостижимо.
Тихо е, но вече заваля...
© Ани Монева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ефирно усещане тук, и без стих е поетично!
-
Тихо е... и все пак - толкова красиво...
-
красиво нарисувана тъга...
и тишина!
поздравления, Ани! -
!!!
-
топла поетична въздишка в тихото...по нещо свидно
отминало... Ани, прегръщам те.. -
Тишина, от която боли, но щом
спомени красиви има, не всичко
е тъга... Докосващ елегичен стих!
Поздрави! -
Благодаря ви!
-
Мостчета на мечти и спомени са твоите стихове. Въздишкови...
-
Красива носталгия...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"Празна стая, две картини,
моята протегната ръка,
миналото ми недостижимо.
Тихо е, но вече заваля..."
Ах как обичам нещо да ми мяза на нескопосан превод на Александър Блок
/подозирам в девическа възраст - любим поет/.
Не искам разяснения.