Празна стая, две картини,
поолющен празен скрин.
Отдалече някъде звучи ми
тъжен, стар рефрен любим.
Сякаш две очи надничат
през прозореца отвън.
Мигат мигли на момиче.
Спомен ли е или полусън?
Не беше толкова отдавна.
Небето – с купол от звезди.
Денят изтичаше по-бавно,
а залезът вещаеше мечти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация