Тихо откровение
Рисунки нежни като стих,
изящни от перото виртуално.
Икони галят с шепот тих,
с лъчи от нежности реални.
Магията на тази свобода,
да бъдеш себе си докрая.
Изваял с обич кратък стих,
във себе си да се покаеш.
Изкъпана от летен дъжд,
душа кристална от сълзичка.
С крила да литне я дари
и без огради като птичка.
Дали съдбата има тази власт
тя с разум пътя да поеме.
Разказва мислите си днес на глас,
стаени, премълчавани от време.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петър Петров Todos los derechos reservados
