Тихо откровение
Рисунки нежни като стих,
изящни от перото виртуално.
Икони галят с шепот тих,
с лъчи от нежности реални.
Магията на тази свобода,
да бъдеш себе си докрая.
Изваял с обич кратък стих,
във себе си да се покаеш.
Изкъпана от летен дъжд,
душа кристална от сълзичка.
С крила да литне я дари
и без огради като птичка.
Дали съдбата има тази власт
тя с разум пътя да поеме.
Разказва мислите си днес на глас,
стаени, премълчавани от време.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
