28 abr 2011, 11:54

Тихо спасение 

  Poesía » Otra
360 0 0

 

Благодарен, за този миг на тихо спасение,

с поглед, зареян като птицата черна.

Потънал в дъждовното меко трептение.

Отвъд морската шир  се стремя да прогледна.

 

Бездомен, но владеещ безкрая.

Изгубен като малко дете.

Къде ще ме отведеш, не ща и да зная.

Подвластен изцяло на твойте ръце.

© Ивайло Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??