Тихо спасение
466
0
0
Благодарен, за този миг на тихо спасение,
с поглед, зареян като птицата черна.
Потънал в дъждовното меко трептение.
Отвъд морската шир се стремя да прогледна.
Бездомен, но владеещ безкрая.
Изгубен като малко дете.
Къде ще ме отведеш, не ща и да зная.
Подвластен изцяло на твойте ръце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Маринов Всички права запазени
