ivailomm (Ивайло Маринов)
2 0
28.04.2011 г., 11:54 ч.

Тихо спасение 

  Поезия » Друга
363 0 0

 

Благодарен, за този миг на тихо спасение,

с поглед, зареян като птицата черна.

Потънал в дъждовното меко трептение.

Отвъд морската шир  се стремя да прогледна.

 

Бездомен, но владеещ безкрая.

Изгубен като малко дете.

Къде ще ме отведеш, не ща и да зная.

Подвластен изцяло на твойте ръце.

© Ивайло Маринов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??