Apr 28, 2011, 11:54 AM

Тихо спасение 

  Poetry » Other
382 0 0
Благодарен, за този миг на тихо спасение,
с поглед, зареян като птицата черна.
Потънал в дъждовното меко трептение.
Отвъд морската шир се стремя да прогледна.
Бездомен, но владеещ безкрая.
Изгубен като малко дете.
Къде ще ме отведеш, не ща и да зная.
Подвластен изцяло на твойте ръце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Маринов All rights reserved.

Random works
: ??:??