Apr 28, 2011, 11:54 AM

Тихо спасение 

  Poetry » Other
362 0 0

 

Благодарен, за този миг на тихо спасение,

с поглед, зареян като птицата черна.

Потънал в дъждовното меко трептение.

Отвъд морската шир  се стремя да прогледна.

 

Бездомен, но владеещ безкрая.

Изгубен като малко дете.

Къде ще ме отведеш, не ща и да зная.

Подвластен изцяло на твойте ръце.

© Ивайло Маринов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??