Адамов (Петър Адамов)
92 216
11 oct 2009, 23:03

Тихо заръмя 

  Poesía » De amor
851 0 4

Тихо заръмя в сърцето дъжд любовен,
текнаха реки, студени като лед,
тихо заръмя и болката започна бавно да прижуря,
до преди малко жив, а вече силует.

Тихо заръмя - празнотата само ти ще можеш да запълниш,
да укротиш плача във моята душа,
тихо заръмя - и този дъжд светът бурно ще препълни
със много мъка, жал и самота.

Тихо заръмя - дъждът проклет не ще отмие спомена за тебе,
напук на яростта, с която ще изтуря,
ще се моля, да се завърнеш пак при мене,
уж тихо да ръми, а то затишие пред буря...

© Петър Адамов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??