Тихо заръмя
Тихо заръмя в сърцето дъжд любовен,
текнаха реки, студени като лед,
тихо заръмя и болката започна бавно да прижуря,
до преди малко жив, а вече силует.
Тихо заръмя - празнотата само ти ще можеш да запълниш,
да укротиш плача във моята душа,
тихо заръмя - и този дъжд светът бурно ще препълни
със много мъка, жал и самота.
Тихо заръмя - дъждът проклет не ще отмие спомена за тебе,
напук на яростта, с която ще изтуря,
ще се моля, да се завърнеш пак при мене,
уж тихо да ръми, а то затишие пред буря...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Адамов Все права защищены
