Знаеш ли,

колко те обичам?

Естествено, че не!

Защото ти не ме обичаш…

Предпочиташ да ме гледаш

с приятелски очи

и да игнорираш

моя влюбен поглед.

Ти минаваш покрай мен

в училищния коридор,

поглеждаш ме с усмивка

и ми казваш: „Здравей!“.

И в този момент

реалността за мен изчезва.

Аз започвам да мечтая

как вървим по коридора

вплели своите ръце една в друга

и си представям

как ме гледаш с онзи поглед влюбен,

с който аз те гледам.

Но за моя жалост

това е мечта…

От която ти самият ще ме изкараш,

ако знаеше за нея.

Дори и вече си представям

как ме поздравяваш с усмивка

и аз се размечтавам.

Тогава ти ме хващаш за раменете

и със сериозно изражение ми казваш:

„Излез от този свят имагинерен!

Тийнейджър

Виж, че се унищожаваш.“