1 дек. 2021 г., 18:20

Тийнейджър

1.3K 1 0

Знаеш ли,

колко те обичам?

Естествено, че не!

Защото ти не ме обичаш…

Предпочиташ да ме гледаш

с приятелски очи

и да игнорираш

моя влюбен поглед.

Ти минаваш покрай мен

в училищния коридор,

поглеждаш ме с усмивка

и ми казваш: „Здравей!“.

И в този момент

реалността за мен изчезва.

Аз започвам да мечтая

как вървим по коридора

вплели своите ръце една в друга

и си представям

как ме гледаш с онзи поглед влюбен,

с който аз те гледам.

Но за моя жалост

това е мечта…

От която ти самият ще ме изкараш,

ако знаеше за нея.

Дори и вече си представям

как ме поздравяваш с усмивка

и аз се размечтавам.

Тогава ти ме хващаш за раменете

и със сериозно изражение ми казваш:

„Излез от този свят имагинерен!

Тийнейджър

Виж, че се унищожаваш.“

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Венова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...