Знаеш ли,
колко те обичам?
Естествено, че не!
Защото ти не ме обичаш…
Предпочиташ да ме гледаш
с приятелски очи
и да игнорираш
моя влюбен поглед.
Ти минаваш покрай мен
в училищния коридор,
поглеждаш ме с усмивка
и ми казваш: „Здравей!“.
И в този момент
реалността за мен изчезва.
Аз започвам да мечтая
как вървим по коридора
вплели своите ръце една в друга
и си представям
как ме гледаш с онзи поглед влюбен,
с който аз те гледам.
Но за моя жалост
това е мечта…
От която ти самият ще ме изкараш,
ако знаеше за нея.
Дори и вече си представям
как ме поздравяваш с усмивка
и аз се размечтавам.
Тогава ти ме хващаш за раменете
и със сериозно изражение ми казваш:
„Излез от този свят имагинерен!
Тийнейджър
Виж, че се унищожаваш.“
© Даниела Венова Всички права запазени