1.12.2021 г., 18:20

Тийнейджър

1.3K 1 0

Знаеш ли,

колко те обичам?

Естествено, че не!

Защото ти не ме обичаш…

Предпочиташ да ме гледаш

с приятелски очи

и да игнорираш

моя влюбен поглед.

Ти минаваш покрай мен

в училищния коридор,

поглеждаш ме с усмивка

и ми казваш: „Здравей!“.

И в този момент

реалността за мен изчезва.

Аз започвам да мечтая

как вървим по коридора

вплели своите ръце една в друга

и си представям

как ме гледаш с онзи поглед влюбен,

с който аз те гледам.

Но за моя жалост

това е мечта…

От която ти самият ще ме изкараш,

ако знаеше за нея.

Дори и вече си представям

как ме поздравяваш с усмивка

и аз се размечтавам.

Тогава ти ме хващаш за раменете

и със сериозно изражение ми казваш:

„Излез от този свят имагинерен!

Тийнейджър

Виж, че се унищожаваш.“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Венова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...