18 feb 2010, 14:11

Тик-так...

  Poesía » Otra
973 0 0

Ах, този часовник...

стрелките му познавам по-добре от теб.

Сигурно си мисли, че си ми любовник,

често седя във вас до пет...

 

Аха, то се съмнало...

Нека да си ходя,

че утре пак в пет, но по мръкнало...

... ще затварям вратата ти на входа. 

 

С часове с тебе си говоря,

без доза страст...

но вратата като затворя,

бъркам числото... викам:  "нас"...

 

Няма нищо... аз си зная,

предпочитана компания често съм била.

Не знам за теб, но часовникът в твоята стая

ще помни колко пъти при теб съм идвала.

 

                                                                     

                                                                            `Евелина_

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...