Ах, този часовник...
стрелките му познавам по-добре от теб.
Сигурно си мисли, че си ми любовник,
често седя във вас до пет...
Аха, то се съмнало...
Нека да си ходя,
че утре пак в пет, но по мръкнало...
... ще затварям вратата ти на входа.
С часове с тебе си говоря,
без доза страст...
но вратата като затворя,
бъркам числото... викам: "нас"...
Няма нищо... аз си зная,
предпочитана компания често съм била.
Не знам за теб, но часовникът в твоята стая
ще помни колко пъти при теб съм идвала.
`Евелина_
© Евита Todos los derechos reservados