Тик-так...

Ах, този часовник...

стрелките му познавам по-добре от теб.

Сигурно си мисли, че си ми любовник,

често седя във вас до пет...

Аха, то се съмнало...

Нека да си ходя,

че утре пак в пет, но по мръкнало...

... ще затварям вратата ти на входа. 

С часове с тебе си говоря,

без доза страст...

но вратата като затворя,

бъркам числото... викам:  "нас"...

Няма нищо... аз си зная,

предпочитана компания често съм била.

Не знам за теб, но часовникът в твоята стая

ще помни колко пъти при теб съм идвала.

                                                                            `Евелина_