Тик-так, тик-так...
Тази нощ стрелките на часовника
отново за тебе плачат…
И се чува пак тик-так, тик-так…
Минутите от болка се влачат.
А теб те няма…Нощта не свършва.
Поглеждам плахо към дансинга на мечтите…
Там, танцуват Красавицата и Звярът сега.
И се стичат една по една сълзите,
къде сме аз и ти в тази мечта?
И утрото не идва… само нощта остава.
А те танцуват… до забрава.
Красавицата се върти и не спира,
В ръцете стиска… звука на самодива.
Миг. Вечност. Часовникът тиктака.
Аз и ти. Вече ни няма.
Ти си тръгваш. А в дланите си държа измама.
И ето, последният танц на Красавицата и Звяра свърши...
С него и любовта.
Огледах се. В минути на мълчание.
Загубих се. А Красавицата плачеше сега.
Огледах се. Този път секунди като дъжд се сипеха.
Искаха своята свобода.
Огледах се. Намерих огледалото.
Аз бях Красавицата…
Но вече Звяр нямаше… Имаше единствено…
Болка и тъга… Изгубих те…
Утро е. Слънцето изгрява.
Боли… защото те изгубих,
затова часовника ще разбия на прах!
© Усмивка Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
осетих товят стих и много ми хареса
този часовник е символ както на болката така и на споменат за любимият човек колкото и да е болезнен -
защо Усмивке...си винаги толкова тъжна...
махни часовника...за да настане любовното безвремие...
с обич за теб. -
ИДЕЙНО
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
