Тик-так, тик-так...
Тази нощ стрелките на часовника
отново за тебе плачат…
И се чува пак тик-так, тик-так…
Минутите от болка се влачат.
А теб те няма…Нощта не свършва.
Поглеждам плахо към дансинга на мечтите…
Там, танцуват Красавицата и Звярът сега.
И се стичат една по една сълзите,
къде сме аз и ти в тази мечта?
И утрото не идва… само нощта остава.
А те танцуват… до забрава.
Красавицата се върти и не спира,
В ръцете стиска… звука на самодива.
Миг. Вечност. Часовникът тиктака.
Аз и ти. Вече ни няма.
Ти си тръгваш. А в дланите си държа измама.
И ето, последният танц на Красавицата и Звяра свърши...
С него и любовта.
Огледах се. В минути на мълчание.
Загубих се. А Красавицата плачеше сега.
Огледах се. Този път секунди като дъжд се сипеха.
Искаха своята свобода.
Огледах се. Намерих огледалото.
Аз бях Красавицата…
Но вече Звяр нямаше… Имаше единствено…
Болка и тъга… Изгубих те…
Утро е. Слънцето изгрява.
Боли… защото те изгубих,
затова часовника ще разбия на прах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Усмивка Всички права запазени
този часовник е символ както на болката така и на споменат за любимият човек колкото и да е болезнен 
