ТИНТИРИ – МИНТИРИ
На едноименната ни Токсин
Тази Тинтири-близалка
все пред моите очи е!
Хайде с теб, на балалайка,
с веселата ни хазайка,
с танц партито да открием!
То, на хубавото, Боже –
сякаш че е моден писък –
който може и не може,
Минтири, за твойто ложе,
мераклии – колко искаш!
Ох, Токсин един ме гложде
вените ми ще превземе!
Мисълта порочна – тоже,
с телескопа цял на Рожен,
с манастира бял на Земен.
Аз къде да се помоля,
поглед в бездни да отправя!?
Ти сломяваш мойта воля,
пленник твой съм по неволя
и какъв ще му е края?...
Тази Тинтири близалка
сякаш детска е забава.
А стихът ми – песен малка
за невинната ми свалка –
сайтовете да взривява!
© Иван Христов Todos los derechos reservados
ме изненада изотзад."
Напълно в твоя стил, Токсин, с това твое "Дзак"