по бащински мила и по майчински топла
с длани по-меки дори от ефир
докосва тишината изплакала локва
бременна с рожба от злия зефир
от счупени мисли от сгърчени мигове
от забравени есенни сприхави дни
е раждала толкова режещи викове
разцепено рухваща в дъното шир
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.