9 oct 2009, 10:41
Тишина
Премълчаха деня тополите
край самотния речен бряг.
Със небето
преди говореха...
Днес са просто към него праг.
И на прага приседна
вятърът,
зарисува слънца в прахта -
не слънца, а горчиви
кратери,
пълни с тягостна тишина.
И реката зави нанякъде.
Тъжна птица я проследи.
Изтощени коне
не бягаха
край смълчаните й води...
Всичко стихна.
И само вятърът,
с подивяла от студ вина,
си рисуваше още
лятото
и следлятната тишина.
© Нина Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Благодаря ви.
-
Удоволствието беше мое! Истинска прелест!
-
Този стих е подходящо място да кажа пожеланието си честита пролет, за затопляне на времето и за пълноводни пролетни реки! Светло и слънчево да ти е на душата!
-
Красота!
-
Прекрасен стих. По - красив не би могъл да бъде.. поздравления..
-
Прочетох с удоволствие!
-
Невероятно хубав стих! За мен беше удоволствие!
-
Прекрасно и актуално!!!
-
Бих искал да наруша тишината с един поздрав по случай 8-ми МАРТ= http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=206245 и ДА ТИ ПОЖЕЛАЯ ВЕСЕЛА ВЕЧЕР И ВЕСЕЛО БЪДЕЩЕ!!!
-
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК !!!УСМИВКИ ,ЦВЕТЯ И БУЙНИ КОНЕ!!!
-
Рисунъкът е много изчистен. Красива картина, наситена с много движение. Хареса ми! Поздрав!
-
"И само вятърът,
с подивяла от студ вина,"
Поклон пред перото ти! -
С наслада чета твоите стихове. Поздравления!
-
Честит празник! А творбата ти е страхотна, поздравления!
-
Невероятна творба! Поздравления! Стиховете се леят като песен, толкова красиво и естествено!
-
Върнах се пак,Нинче,защото ми се чете поезия!
Благодаря ти! -
Приятно ми е Нина! Вятърът ти е велик художник щом от тъжни птици и уморени коне е нарисувал тази красива следлятна тишина!
-
Очарователен стих!
Поздравления, Нинка! -
поздрав
-
Благодаря. Приятно е да ви видя тук.
Предполагам, че ще пусна нещо скоро, макар че почивката ми се отразява добре.
-
Отново се връщам! Къде се изгуби, Нинка? Липсваш ни!
-
Ох че хубавооо!
-
Много ми беше приятно за прочета!
-
много приятно за четене
-
Харесвам поезията ти!
-
Нина, къде се изгуби... И този ми харесва, но оставам в очакване на нов стих...
-
Тома, благодаря! Като ми дойде музата за поправки ще мина наред.
Нелка, весели празници и на теб! На тополите им се мълчи... все още.
Пожелавам коледно настроение на всички! -
Весели празници, Нинче!
Премълчаха твърде дълго денят тополите...
Кога ще ни зарадваш с нещо ново ? -
Чудесно е, Нина.
Имам предложение (от съображение за ритъм) за към края:
"Всичко стихваше.
Само вятърът,..."
Дори май си мисля, че миналото-несвършено създава чудесен нюанс към носталгичното настроение на текста.
Поздрав. -
Благодаря на всички, които прочетоха.
Благодаря и на оценяващите, макар че не мога да разбера защо са се ограничили само с последните ми творби. Можете още, скъпи оценяващи!
П.П. Двойките ми защо така мистериозно изчезнаха? На Коледа ставали чудеса! -
Радвам се, че попаднах на поезията ти - с вушения и образи.
Прочетох и стиховете ти във Форума - запомнят се като талан-
тливо присъствие.Пиши, момиче. Попътен вятър и успех.Wali./Виолета
Томова/
-
Красиво
-
Невероятна картина с думи!Сякаш някакъв срит копненеж по нещо изгубено, но още вияещо
-
За пръв път попадам на твои творби. Стихотворението ми харесва. Постигаш оригинални внушения. Образът на вятъра много ми допадна(с олицетворението). Долавям меланхолия и чувство за обреченост. Красиво е...
-
Хахахах, сега ще ми казваш и кога да пиша ли, приятелю???
И на кого да се доказвам, че не мога да се сетя? И какво трябва да доказвам? М?
Човече, много те моля, оцени усилията ми да не излизам от рамките на добрия тон и се спри за малко! -
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
Прекрасен стих!Прочетох с удоволствие,много ми харесва!
-
Премълчаха деня тополите
край самотния речен бряг.
Със небето
преди говореха...
Днес са просто към него праг.
Тополите, небето...и тишина! Представих си го, за което благодаря!!! -
<img src=http://dl2.glitter-graphics.net/pub/667/667552e92alzhy1n.gif> Рисуваш с думи! Поздрави!
-
Много си Нина!
-
Изумих се след тези редове... Впечатляваща картина! Художник си!
-
Не е моята, Иво, прав си! Чужд ми е този ритъм. Ама така ми тръгна просто.
Радвам се, че си тук.
-
Отдавна не съм влизал в сайта...Стихотворението ти е чудесто, но сякаш ритмиката не е твоята, или просто е променена...не знам, но - браво! - Чудесно е ,все.пак...
-
Картина е това!
Поздрав! -
Радвам се,че си се отбила при мен
за да те открия и аз.
Харесва ми това,което пишеш и ще те чета!
Още повече,че си от града на моето детство -
Обичам да те чета!
-
Това е поздрав за мен или искате да ми кажете нещо друго?
Ако е второто - нека да чуем! -
Благодаря, Велизар! Радвам се, че си поговорихме.
Аз те разбрах. Дано и ти си успял поне отчасти. -
Велизар, очевидно отиваме в една посока на общуването, която няма да ни доведе до никъде. Имаш пълното право да не виждаш човека в мен, това не ме обижда. Но и не искам думите ми да бъдат преиначавани и да се тълкуват погрешно. Защото в тези думи е вложено нещо повече, отколкото редица хора си правят труда да видят. Добре, тяхна воля. Но, честно казано, не разбирам какво се иска от мен в момента. Да мълча? Или да мъркам като коте в унисон със средата, която ме заобикаля? Защо, Велизар? Това ще ме направи човек? Аз ще се уважавам повече или какво?
И още нещо. Ако психарството, за което говориш, си го видял при мен, значи имам сериозен проблем и следва да се обърна към специалист. Ако не си го видял при мен - не знам защо го казваш. Аз не отговарям за ничии думи тук, освен за своите. -
трудно се рисува това
но ти си успяла
много красиво! -
много хубаво!
-
Велизар, благодаря ти за този коментар. Той ми дава възможност по някакъв начин да обясня поведението си. Отсявам аудиторията, да, отсявам по принцип това, което чета. Правя го, защото ми се иска да чета стойностни неща. Тук, слава богу, още ги има. Това престъпление ли е?
Помолих един-единствен човек да не ме коментира. Обясних му защо - по човешки. Мисля, че никъде не си позволих да го обидя. Написах му своята истина - без претенции, че тя е меродавна. Нямам ли право на това?
Лицемерието ме дразни, Велизар, но ако се върнеш назад към творбите на въпросния човек, няма да ме видиш никъде сред коментиращите. Именно защото съм достатъчно толерантна към другите. Просто идва един момент, когато не можеш повече. Хора сме и сме слаби...
За самочувствието вероятно си прав. Грешиш в начина, по който си го обясняваш. То не е резултат от това, което пиша (или поне не изцяло), а от това, което чета - от години. Четенето, Велизар, винаги формира вкус, формира начин на мислене, надхвърлящ рамките на първосигналното възприемане на прочетеното. Трябва ли да снижавам критериите си, само защото се намираме в сайт за непрофесионално творчество? Трябва ли, когато сядаме пред белия лист, да се успокояваме с това, последното, и да пренебрегваме най-простата взискателност към себе си? Е, на този въпрос всеки сам трябва да си отговори. Аз не мога да давам съвети.
Съжалявам, ако изглеждам самозабравила се. Но това е следствие от едно дълго трупано мълчание тук. Ето защо ми се иска да не си мълчим повече. Както виждаш, не е много полезно.
-
Великолепна картина, човек отива там, до тази река и кротко пасяшите коне, и птицата, която прелита, стремяща се към по-доброто за нея - красива картина от реалността на нашата българска хубост и едновременно метафора на копнежа за красота и желание всичко да е добро и пасторално...но уви... лятото си е отишло... ще дойде пак, но то идва само един път за всеки от нас...
-
Наминах да видя твоето разбиране за поезия, ами да, виждам за какво става дума. Прекрасно!
-
Пишеш много хубаво!!!
Поздрави!!! -
Дойдох да послушам ритъм и слово...Разкош!
-
Ще взема и аз да помълча. Пред подобни стихотворения е редно.
-
Благодаря!
-
Красиво и тъжно, но неизбежно. Добър стих, допадна ми. Поздрав!
-
При теб винаги идвам с очакване и винаги си тръгвам пълна с поетична хубост, която ти щедро даряваш с красивите си стихове! Благодаря ти, Нина!
-
Дълго бях при твоята тишина... и пак ще се връщам...
-
Тъжно...Хареса ми!
-
Добро утро и здравей.Невероятно усещане...напълни ми душата...
-
чета, чета...потъвам в твоята тишина....и макар тихо и тъжно ми е хубаво..
-
Искам го, искам го! (избухващото) И аз нямам търпение да те видя!
-
Аплодисменти! Заслужени!
-
Крем, то избухна... Ама по-добре да не му давам гласност май.
П.П. Чакам с нетърпение да те видя. -
Хммм, и сега... тишина?! Ще чакам нещо избухващо!
-
Неизразимо е усещането да четеш такива стихове, а какво е да ги пишеш...Богат човек си, знам. Барона
-
Мисъл, чувство, ритъм - всичко му е на мястото! Благодаря ти за красотата на поезията!
-
Благодаря!
-
Следлятно, но пък хубаво
Готин ритъм. -
Красота!
-
За мен също Браво!
-
Есента идва... И тя е красива!
Поздрав! -
кое точно да си запаза?! кое? амиии - всичкото! и удоволствието е само за мен, пък!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
