Тишина
Премълчаха деня тополите
край самотния речен бряг.
Със небето
преди говореха...
Днес са просто към него праг.
И на прага приседна
вятърът,
зарисува слънца в прахта -
не слънца, а горчиви
кратери,
пълни с тягостна тишина.
И реката зави нанякъде.
Тъжна птица я проследи.
Изтощени коне
не бягаха
край смълчаните й води...
Всичко стихна.
И само вятърът,
с подивяла от студ вина,
си рисуваше още
лятото
и следлятната тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Всички права запазени
