Тишина

Poetry

4.4K 1 76

Премълчаха деня тополите

край самотния речен бряг.

Със небето

преди говореха...

Днес са просто към него праг.

И на прага приседна

вятърът,

зарисува слънца в прахта -

не слънца, а горчиви

кратери,

пълни с тягостна тишина.

И реката зави нанякъде.

Тъжна птица я проследи.

Изтощени коне

не бягаха

край смълчаните й води...

Всичко стихна.

И само вятърът,

с подивяла от студ вина,

си рисуваше още

лятото

и следлятната тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

adiveil (Нина)

Благодаря ви.

2010-04-05T08:38:33+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

Удоволствието беше мое! Истинска прелест!

2010-03-30T20:34:30+03:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Този стих е подходящо място да кажа пожеланието си честита пролет, за затопляне на времето и за пълноводни пролетни реки! Светло и слънчево да ти е на душата!

2010-03-21T14:51:25+02:00
re4o (Стефан Николов)

Красота!

2010-03-18T06:52:13+02:00
Nemesis. (Нана)

Прекрасен стих. По - красив не би могъл да бъде.. поздравления..

2010-03-17T22:27:13+02:00