Тишина

Тихо е. Облякла тишината
сивата си рокля от бездумие.
Прекосила с босите крака земята
и нарисувала в света безумие.
Онемели птици, хора, мравки
и реките спрели да препускат.
Някой се обадил в бюро справки
забранили му без глас с натиснат спусък.
Някакъв гласец не бил загубил
таз магична сила да говори
и започнал да пробива като свредел
със мощен залп ушите закърнели.
Нароили се безброй куршуми,
не от пистолети, а от думи
сепнала се тишината
и поела към луната.