10 окт. 2015 г., 20:01

Тишина

483 0 0

Тихо е. Облякла тишината
сивата си рокля от бездумие.
Прекосила с босите крака земята
и нарисувала в света безумие.
Онемели птици, хора, мравки
и реките спрели да препускат.
Някой се обадил в бюро справки
забранили му без глас с натиснат спусък.
Някакъв гласец не бил загубил
таз магична сила да говори
и започнал да пробива като свредел
със мощен залп ушите закърнели.
Нароили се безброй куршуми,
не от пистолети, а от думи
сепнала се тишината
и поела към луната.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...