24 oct 2019, 10:09

Тишина

  Poesía » Civil
653 0 1

 

Тихо е, и сутрин, и вечер е тишина,
не вярвах, че без думи е също красиво.
И светло е, от залез до изгрев е светлина,
сърцето обикне ли, то е щастливо.

 

И листата падат тихо, без звук,
спящата пролет да не събудят.
В тишината намирам душата ти тук,
моите чувства не ще се загубят.

 

Никакъв шум не искам да чувам,
само шепот на сърцето ти в моите вени.
Тихо е, тази нощ ще те сънувам,
в сънища, със звезди споделени.

 

 

Явор Перфанов
23.10.2019 г.
Г. Оряховица

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...