24.10.2019 г., 10:09

Тишина

656 0 1

 

Тихо е, и сутрин, и вечер е тишина,
не вярвах, че без думи е също красиво.
И светло е, от залез до изгрев е светлина,
сърцето обикне ли, то е щастливо.

 

И листата падат тихо, без звук,
спящата пролет да не събудят.
В тишината намирам душата ти тук,
моите чувства не ще се загубят.

 

Никакъв шум не искам да чувам,
само шепот на сърцето ти в моите вени.
Тихо е, тази нощ ще те сънувам,
в сънища, със звезди споделени.

 

 

Явор Перфанов
23.10.2019 г.
Г. Оряховица

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...