Какво е тишината?

Миг покой,  преди светът ти да избухне

И твоето аз преди да рухне,

И всичко в теб да се разтвори

И всяка клетка да отвори.

А  вселената тайничко ни гледа

Защото ний сме част от нейните деца

Които трябва да някак да отгледа

За да изпълни си целта.

Да се родим в този ден, година, век

Да станем може би човек

Изпълнен със съмнения, догадки

За истината, която е загадка

И само Тя, вселената, я знае

Любовта е истината, Тя е!

И ти започваш да я чувстваш

Да я обичаш даже гушкаш

Сърцето бие учестено

В стомаха пъркат пеперуди

И всички мислят че сме  луди

А то било е мимолетно..

Но винаги е толкова красиво, цветно

Че всеки път щом пак се случи

Отново мислят ни за луди,

Но не ни пука, и без задръжки

Преживяваме го пак, отново, мъжки

И пак е толкова красиво

И пак е толкова игриво

И пак ще бъде мимолетно.

И пак, отново много цветно.