10 дек. 2019 г., 11:59

Тишина

750 0 0

 

 

Какво е тишината?

Миг покой,  преди светът ти да избухне

И твоето аз преди да рухне,

И всичко в теб да се разтвори

И всяка клетка да отвори.

 

А  вселената тайничко ни гледа

Защото ний сме част от нейните деца

Които трябва да някак да отгледа

За да изпълни си целта.

 

Да се родим в този ден, година, век

Да станем може би човек

Изпълнен със съмнения, догадки

За истината, която е загадка

И само Тя, вселената, я знае

Любовта е истината, Тя е!

 

И ти започваш да я чувстваш

Да я обичаш даже гушкаш

Сърцето бие учестено

В стомаха пъркат пеперуди

И всички мислят че сме  луди

А то било е мимолетно..

 

Но винаги е толкова красиво, цветно

Че всеки път щом пак се случи

Отново мислят ни за луди,

Но не ни пука, и без задръжки

Преживяваме го пак, отново, мъжки

И пак е толкова красиво

И пак е толкова игриво

И пак ще бъде мимолетно.

И пак, отново много цветно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...